Днес отбелязваме 187 години от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски.
Днес, 18 юли, се навършват 187 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
Той е роден в подбалканското градче Карлово. В много бедно семейство, в което твърде млад на Васил му се налага да стане глава на дома след смъртта на баща му. Много млад прекрачва прага на манастира и става Дякон Игнатий. Но твърде бързо манастирът става тесен за него. Както пише поетът Вазов за него: „Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!“.
И Васил напуска манастира. Стига в Белград, където Раковски подготвя млади мъже в първата българска легия. Там Васил се откроява от всички с изключителните си физически и интелектуални умения. Прескача най-успешно тренировъчната яма, всички са възхитени от лъвския му скок и започват да го наричат Левски.
Вдъхновен и готов за саможертва, Дяконът прескочи отвъд времето си с идеята за равенство между етносите в бъдещата „чиста и свята република” и продължава да вълнува поколенията със своите дела, завети и подвиг. А написаното за него, като че ли е все недостатъчно…
В националния ни исторически календар съществуват различни дати, имащи символно значение за всяко поколение българи. Някои от тези дати ни връщат към събития и личности, белязали повратни моменти в съдбата на българския народ. Други са свързани с църковно-религиозните ни традиции, трети пък подсказват за цивилизационния избор на България да бъде част от модерния европейски свят.
Сред всички тези паметни за нас дати обаче, повечето от които, за съжаление, са обагрени от политическо злободневие и страсти, има само няколко, които ни обединяват и които ни подтикват, вглеждайки се в миналото си, да осмислим извървения досега път и да потърсим ориентир за онова, което ни предстои. Към тези именно, безспорно паметни български дати, принадлежи и 18 юли – денят, в който се ражда геният на националната ни революция Васил Иванов Кунчев.
„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия„, „Народната работа стои над всичко„, „Времето е в нас и ние сме във времето„, „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си„. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски.
Стаята – скривалище, пазела тайните и копнежите на Апостола, днес може да бъде посетена в западното крило на Троянския манастир. В автентичния си вид е запазен и тайният изход от убежището, през който Левски и монасите са излизали, за да се скрият при нужда в гората.
Васил Левски в Троянско
Населението на град Троян е взело дейно участие в борбата за освобождение на нашия народ от турско робство. Апостолът на свободата Васил Левски много пъти се е укривал в града и в Троянския манастир.
Днес в Троянския манастир е запазена килията-скривалище, където Васил Левски е провеждал срещи на монашеския революционен комитет, и богата експозиция от икони и църковни вещи.
През 1871 година в Троян Васил Левски, Димитър Общи и Ангел Кънчев създават местен български революционен комитет. Комитетските въпроси лично е ръководил Васил Левски, като за тази цел много пъти е пътувал от Ловеч през града и Троянския проход или по преките пъеки от връх Амбарица към Карлово.
